|
Пенчо Балкански (1908–1985)
- 1908 година
- Пенчо Балкански е роден в троянското село Ломец.
- 1923 година
- Пенчо Балкански идва в София, и започва да се занимава с фотография.
- 1931 година
- Започва самостоятелна фотографска дейност.
- 1933 година, София
- Първа художествена фотоизложба.
- 1934 година, Варна
- Втора художествена фотоизложба в Морското училище.
- 1934 година
- Участва в заснемането на българските битови филми „Седянка“ и „Рилска обител“, производство на френската къща „Пате Натан“.
- 1935 година, Пловдив
- Трета художествена фотоизложба в салонна кооперация „Напред“
- 1935 година, Белград
- Четвърта художествена фотоизложба в Ратнички дом.
- 1935 година
- Участва в заснемането на югославския битов филм „Деца на пролетта“.
- 1936 година
- Пътува по река Дунав от Видин за Виена с австрийския кораб „Shön Brun“. По пътя урежда изложба в салона на кораба.
- 1936 година, Виена
- Пета художествена фотоизложба в зала „Glückselig“. Работи в студиото на AGFA филм, заснема виенски знаменитости.
- 1937 година
- Участва в заснемането на българския игрален филм „Страхил войвода“.
- 1938 година
- Самостоятелно представяне в сензационната всебългарска художествено–заначтчийска изложба, уредена в залите на новопостроената Държавна художествена галерия, площад Св. Александър Невски (разрушена от бомбардировките през 1944 г.). Получил награда сребърен медал и диплом.
- 1939 година, София
- Шеста художествена фотоизложба и участие в Международно изложение на фотографията в Мюнхен.
- 1941 година
- Участие с група български фотографи в IX–тата международна изложба по художествена фотография в Загреб. Награден със сребърен медал.
- 1947 година
- Участва в XX–тата обща художествена изложба на ул. Раковска 125, секция Графика.
- 1948 година
- Изложба заедно с Вяра Янсен и Елена Панева в галерия „Родно изкуство“. Творби от морските излети и пейзажи от крайбрежието на Балчик и Созопол.
- 1950 година
- Започват творчески търсения в областта на монотипията — една малко позната техника с богати колористични възможности. Заедно с Найден Петков рисуват в село Богдан.
- 1958 година
- Изложба в галерията на ул. Раковски 125. Една от най-силно коментираните изложби през годината. За съжаление, Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.
- 1963 година
- Изложба във Виена.
- 1967 година
- Изложба в Троян.
- 1968 година
- Изложба в Карлово.
- 1968
- Изложба в Театър „Сълза и смях“.
- 1974 година
- Изложба в Париж с множество срещи и стари приятели — Давид Перец, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева.
- 1974 година
- Изложба в курорта „Русалка“ по покана на директора на клуб „Медитеране“
- 1978 година
- Самостоятелна изложба в София отново в галерията на Раковски 125. Седемдесет годишният юбилей на автора е отбелязан с ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия.
- 1980 година
- Преобладават търсенията в историческия жанр. Голямоформатни живописни платна.
- 1983 година
- Юбилейна изложба в залите на Шипка 6.
- 1985 година
Пенчо Балкански завършва житейския си и творчески път в София.
Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина. Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.
Посмъртни изложби
- 1996 година
- Софийска градска художествена галерия (живопис от 30–те и 40–те години).
- 1996 година
- Художествена галерия в Добрич (живопис от 30–те и 40–те години).
- 2007 година
- Будапеща, литография.
- 2007 година
- София, литография.
- 2008 година
- Троян, живопис и литография.
- 2008 година
- София, галерия „Аргус“ (живопис, рисунка, фотографика).
- 2010 година
- Национална художествена галерия, фотографии от виенската изложба през 1936 г.
„ Има едно прекрасно, изпитвано от всички и все пак безименно, човешко чувство. То ни обзема когато се завръщаме в своята Родина, или в своя роден град, или в своя роден дом – то е все едно. Когато видим отново силуетите на старите дървета, под които е тичало нашето босоного детство, меките хълмове и оня прекрасен залез, изпулнен с чудеса и пронизан от една първа звезда. Нищо не би могло да трогне по-силно неизпепеленото сърце. В това чувство се събират едновременно и радост, и сладка печал, и благоговението, и възторгът. Някакво подобно чувство изпитва човек когато застане пред картините на големия български художник Пенчо Балкански. Наистина всичко в тях е българско, до болка родно. Сякаш се оглеждаш в изворите на своята детска, наивна, но чиста и пламенна любов към природата и хората. Тази музика от кротки и добри цветове не мойе да бъде измислена. Тч може да бъде само изстрадана.”
„В търсене на път към себе си художникът изгражда своя творчески характер — индивидуален и вътрешно стабилен. Живописното чувство, специфично реализирано с възможностите на монотипната техника, прераства в разбиране на цвета като поетично съдържание. То се определя от националната атмосфера, органично постигната от Пенчо Балкански в колоритния и пространствено–пластичен градеж на изображението.
Изпълнено с тишина и мъдро спокойствие, творчеството на Пенчо Балкански приобщава с магнетима на онова посточнно творческо бдение, претворявайки в изкуство, реалността, се превръща в частица от нея.”